И ето че времето лети неусетно и нашите главни герои от проекта Моето здраво веге бебе се радват на отлично здраве и с трепет и вълнение очакват своята първа среща!

Противно на дискутираните напоследък в публичното пространсто спекулации относно риска от развитието на редица заболявания, включително анемия, от отглеждането на деца с веган режим на хранене, Петя е един от многото реални примери на напълно нормално протичаща бременност при майка веган. Напоследък сме свитедетели на нарастващ брой млади хора, които драстично променят хранителните си навици, водени от здравословни или етични мотиви. В моята практика примерите на напълно здрави и прекрасно развити веган бебета и деца също осезателно нараства. Бих искала да апелирам към всеки здраво мислещ човек да отдели време и да се информира! Живеем в свят с необятен достъп до огрмони бази данни с напълно безплатна информация. Начинът ни на живот е резултат на персонален, информиран, съзнателен избор! А здравето ни – комбинация от поредица от някои от тези инфирани избори! И какъвто и да е вашият избор – живейте отговорно и осъзнато! Обичайте и се грижете за тялото и душата си! Ако не се чувствате уверени – консултирайте се със специалист! Но преди всичко! Грижете се за здравето си! Особено ако ви предстои да станете родители.

В днешната статия Петя споделя нейния информиран избор как да протече първата й среща с нашето дългоочаквано веге бебе, а именно раждането…

Бремеността е един от най-забележителните периоди в живота на жената. Смело мога да кажа, че не съм очаквала всичко, което ми се случва и че не бях подготвена за въртелешката от емоции, които изживявам.

Вече в третото тримесечие се чувствам уверена в това, което ми се случва и това, което тепърва предстои. Тази статия ще посветя на всичко, което научих за раждането, с надеждата да разбуля мъглата около този уж така естествен и все пак неясен процес – дори за много бъдещи майки.

Като повечето хора, променили драстично начина си на живот по някакъв начин, аз имам навика да се информирам много обстойно и да чета относно промените, които волно или неволно ми се случват. На пръв поглед да родиш звучи като много познат процес – какво толкова има да му се знае! Започваш да раждаш, отиваш в болницата – раждаш с малко мъки и усилия и… Си имаш бебе. Във филмите наистина нещата се случват така. В реалността обаче трябва да сме малко по-подготвени за това, което ни предстои в този специален и важен ден. Препоръчвам на всяка бременна да се постарае да получи възможно най-разнородна информация от достоверни и надеждни източници и след това да стигне сама до изводи кое е най-добре за нея и бебето по време на раждане.

Тук ще споделя с вас най-важните опорни точки, които попих от дългото си проучване и които аз лично смятам да следвам в плана си за раждане. Посъветвах се с различни акушерки от България и Германия, които работят по модерни стандарти, одобрени и препоръчвани от СЗО, с лекари и дули, както и с психолог, обсъдих темата с майки и бъдещи майки от различни краища на света, рових се във форуми, в научни статии, статистики и книги. Това по-долу, разбира се, е моето лично виждане за това как е най-разумно и полезно за всички да протече едно раждане, така че можете да прочетете статията и да извадите това, което ви звучи полезно.

Да родиш в България е… приключение

Не съм от хората, които обичат да ползват израза „Тук в България е така“ в негативни кометари, но в случая ще изложа фактите в името на истината и защото всяка бременна заслучава да знае за какво трябва да внимава в родните болници, когато дойде сублимният момент.

Има няколко важни момента по време на раждане, от които зависи здравето на майката и детето. Понякога обаче, за съжаление доста често у нас, тези моменти не протичат по най-оптималния начин и ако искаме качествена услуга от медицинското заведение, което сме избрали, трябва да се информираме и да знаем кога кое е най-добре. Тук ще кажа, че независимо коя точно болница сте избрали, държавна или частна, е добре да не разчитате единствено на решението на лекаря относно всичко, а предварително да подплътите изискванията си с информация. Проведете един обстоен разговор с избрания от вас лекар между 32ра и 36та седмица от бремеността, за да уговорите подробностите по раждането и да обсъдите какви са вашите желания и как точно искате да протече в идеалния си вариант процеса.

  1. Секциото е краен вариант

Знаете ли, че в Европа секцио се извършва едва в 15% от ражданията, а в България в 55% от тях? Това е така поради няколко причини: родилката изпитва страх от естественото раждане и вижда секциото като по-лесен и безболезнен вариант; лекарите често препоръчват секцио, въпреки че не е наложително; родилката не е запозната с множеството рискове за нея и детето от операцията и с начина на протичане на процедурата; у нас цари всеобщо неразбиране относно разликата между право на избор на раждане със секцио и наложително планирано секцио.

Като начало е добре да знаем, че физиологичното раждане е естенствен и безопасен процес, който е най-добрият вариант за здравето на майката и бебето, стига някой от тях да не е жертва на сериозен проблем, който го възпрепятства. Нали не вярваме, че 55% от жените у нас са негодни за нормално раждане? Не, разбира се! Едно от нещата, които научих последните месеци, е че всъщност много малко евентуални сценарии предполагат нуждата от цезарово сечение. Това е тема, която заслужава цяла обширна статия, но тук ще напиша най-важното, което си извадих като информация.

Не е задължително да се стигне до секцио при раждане, предшествано от предишно секцио. Това е мит, който витае сред майките и често дори лекарите, но той е напълно безпочвен. Да, трябва да минат 3 години между двете раждания. Да, секциото крие известна опасност от усложнения при следващо раждане. Не, не е задължително следващото раждане да бъде оперативно. Да, по-добре за здравето на майката и детето е следващото раждане да бъде естествено. Процентът на успешни нормални раждания след цезарово сечение е 75%. Наред с това така известният и обсъждан страховит риск от руптура на матката е едва 0,5%. Вижте повече по темата тук: http://www.estestveno.com/node/116

Усложненията, до които секциото може да доведе, също не са много приятни: различни опасни инфекции, неправилно свиване на маточната кухина, проблеми с бъбреците, възпаление на пикочния мехур, тромбоемболия, образуване на сраствания, стерилитет, голяма кръвозагуба, астма и респираторни затрудниня при бебето, висок риск от слаба имунна система и алергии при бебето, абнормално положение на плацентата при следващо раждане и др.

Също така, мили бъдещи майки, имайте предвид, че самата операция съвсем не е най-лесното и приятно нещо. Много по-вероятно е естественото раждане да премине по-безпроблемно и нормално от цезаровото сечение. Освен това след оперативното раждане има дълъг период на възстановяване, който би бил значителен дискомфорт за вас, особено когато трябва да поемете грижите за новия член на семейството.

Неизбежните варианти за планирано секцио са: прекалено тесен таз или тазова деформация; плацента превия; напречно разположение на плода; плод над 4500 гр. Всички тези показатели се установяват преди самото раждане и при наличието на някой от тях се назначава планирано оперативно раждане.

Наложителното планирано секцио е различно от секциото по желание. Второто е резултат от страх на майката от естествено раждане, но реална причина за този страх няма. Болката и дискомфортът, които са нещо естествено, нужно и съвсем нефатално при физиологичното раждане, често подтикват бъдещите майки да изберат операция. Моят съвет е да помислят отново дали това е най-добрият вариант за бебето и тях.

„При преминаването през сравнително тесния таз на майката белите дробове се “изцеждат“ от околоплодната течност, която би пречила на дишането. Часове преди това, под контрола на кортикостероидните хормони, отделени от болката и страха, се е формирал сърфактантът, който ще покрие фините алвеоли и ще им попречи да колабират при контакта си с въздуха. Имунната система също поставя началото на сложното си развитие в родилния канал. Това става, като бебето поглъща млечно-киселите бактерии, които са представители на нормалната вагинална флора, познати още като пробиотици. Тъй като чрез храната ежедневно в тялото ни постъпват множество бактерии и токсини, изграждането на тази първа защитна линия е от жизнено значение. Какво обаче се случва при оперативното раждане? Водата от белия дроб се премахва механично с помпа и нерядко бебето се поставя на кислород, докато се адаптира (няма го първото изречение от разговора между майката и плода). Освен това вместо с пробиотици, чревната флора се поселва с наличните болнични бактерии (от въздуха, повърхностите, персонала). Отношение към проблема има и отложеният старт на кърменето все пак първите 24 часа се прекарват в реанимационния блок.“ – Д-р Иван Сигридов, специалист по пренатална медицина

Раждането не е просто „изваждането на бебето от тялото на жената“. Раждането е цялостен и завършен процес, който природата е планирала перфектно така, че новороденото да бъде в най-добрата си физическа форма в новата си среда на живот.

  1. Интервенции по време на раждане

Епидуралната упойка, инжектирането на окситоцин, епизиотомията, индуцирането на раждане и др. подобни намеси в естественото раждане много често са напълно ненужни и въпреки това се практикуват… почти при всяко ряждане.

Епидуралната упойка е нещо, което почти всяка родилка ползва, когато положението с болката при контракциите стане напечено. Добре е да знаем, че раждането под упойка може да плодължи доста по-дълго. Най-вече защото тя влияе на хормоните и по-конкретно на окситоцина, който е основният провокатор на раждането и излизането на бебето. Поставянето на епидурална упойка много често води до изкуствено вкарване на окситоцин след това. Болката и всички усещания, които родилките изпитват, имат своята цел и не са напразно съществуващи, за да ни мъчат. Те предизвикват произвеждането на хормоните, които регулират нармалния процес на раждане.

Епизиотомията (разрез на перинеума и задната вагиналната стена), която също се практикува твърде често, всъщност е много по-болезнена и засяга тъкани, които зарастват много по-болезнено и трудно от естествените разкъсвания при раждане. В повечето случаи епизиотомията е ненужна.

Хубаво е да се информираме обстойно относно всички възможни интервенции и да избегнем максимално много от тях, защото, ще се повторя – раждането е завършен и съвършен процес, в който намеса е добре да има само в случай, че се появи усложнение. Добре е тези неща да бъдат предварително обсъдени с екипа при раждането.

  1. Пъпната връв

Едно от първите неща, които се случват, след като майката роди, е срязването на пъпната връв. Според специалисти от СЗО оптималното време, което трябва да се изкача, преди това да се случи, е 10 минути. Точно така – цели десет пъти по шейсет секунди. Не е нужно да се бърза, дори е силно препоръчително да се изчакат поне няколко минути преди срязването на пъпната връв. По нея минават стволови клетки, а също и кръв, която е нужна за задействането на органи в тялото на новороденото, които до сега не са работили – като белите дробове например. Какво да правим през тези минути? Ето една идея.

Говорете с екипа, който сте избрали за срязването на пъпната връв – стандарта у нас е тя да бъде срязвана непосредствено след излизането на бебето.

  1. Първи контакт

Който все още не вярва, че най-добре за здравето на бебето (психическо и физическо), както и за връзката майка-дете е да има възможно най-пълноценен и дълъг първи контакт в тиха и уютна среда – препоръчвам да се запознае със значението на пъвия контакт. Освен изграждането на неразривната връзка между майката и бебето, първият конкакт е важен, за да може тялото на новороденото да бъде населено от бактериите на майката (и бащата), а не от… тези на някоя сестра, която ще го заведе в „стерилната стая“, каквото и да означава това, защото стерилна среда в природата няма (да не говорим за бума на стрептококи по родилните отделения) и първият досег на майката с бебето ѝ да се осъществи няколко часа по-късно. Не е задължително бебето да бъде измито и „дезинфекцирано“ на момента след раждането му, не е спешно да бъде претеглено на секундата, стига да няма усложнения, всички тези процедури и неонатологът могат да почакат няколко минути. Изключително важно е за майката и детето да има качествен първи контакт, по възможност в спокойна среда. Това е първият физически допир на детето с външния свят. Всички говорят за това колко болезнено и мъчително е раждането за майката, но никой не споменава какво коства целият този процес на бебето. Представете си, то идва от една перфектна, топла среда, къде всичко му е осигурено, и изведнъж се появява в нашия свят, където светлината и шумът са твърде силни, изпитва голяма болка при излизането, за пръв път попада в различна и недружелюбна среда. Най-малкото, което можем да направим за това същество в този момент, е да му осигурим топлината и пулса на единственото нещо, с което е свикнало и което му е познато – тялото на майката.

Първият контакт най-вероятно няма да ви бъде осигурен, освен ако изрично не го уговорите с екипа, който сте избрали за раждане.

  1. Бащата и раждането

Твърде остаряло е разбирането, че бащата няма място в родилната зала и че неговото присъствие е излишно, крие рискове, ще го изплаши до смърт, щего отврати, ще го накара да спре да желае жена си и какво ли още не. В крайна сметка този специален момент засяга бъдещето както на майката, така и на бащата. Това бебче ще бъде част живота и на двамата и е съвсем нормално и дори желателно бащата да има достъп до първите мигове на детето си на този свят, да бъде свидетел на магията на раждането и да подкрепи майката в трудните моменти. Едно от важните предимства на присъствието на бащата, освен това, че самият той е част от процеса и изживяването е пълноценно за семейството, е че присъствието на близък човек, на когото майката има доверие, ѝ осигурява спокойствие. Това спокойствие е от изключително значение за притока на окситоцин, който е главният виновник за същисткото раждане. Когато родилката е под стрес, не среща разбиране и изпитва страх, окситоцинът бързо бързо намаля нивата си и раждането вече става по-трудно, стига се до изкуствено инжектиране на хормона, индукция на раждането, секцио и т.н. Освен това майката е под влиянието на всички тези хормони и емоции и е добре до нея да има някой, който да говори с екипа, когато се наложи.

Много интересно и позитивно видео по темата можете да видите тук: https://www.youtube.com/watch?v=i893FyoMwMw

В повечето болници присъстието на бащата за съжаление все още е забранено. Проверете какви са правилата на болницата, която сте избрали.

Аз лично избрах да родя във вода. За мое щастие за момента в София има три частни болници, които предлагат тази услуга. Много е важно средата и атмосферата в болницата да бъдат спокойни и приятни, екипът да е приятелски настроен и отзивчив и да се стигне до консенсус относно изискванията на майката и бащата. Моята първа среща с лекаря и акушерките предстои да се случи след по-малко от две седмици – в началото на 32рата седмица. Нямам търпение да обсъдим раждането с екипа.

Мога да се похваля с един отдаден бъдещ татко, който дава всичко от себе си за подготовката за раждането. През цялото време мъжът ми ме подкрепя, ходим заедно на курсове, търси информация относно раждането, съобразява се с нуждите ми, помага ми в домакинството, мисли за физическото ми здраве, вълнува се от деня на раждането и говори как ще протече всичко, обсъждаме евентуалните сценарии и ме уверява, че каквото и да стане, всичко ще бъде наред. Благодарна съм за тази безусловна и безкрайна подкрепа от негова страна и апелирам всички бащи да застават зад физическите и емоционални нужди на бъдещите майки, защото имаме нужда от това повече от всякога.

Write a comment