За мен е изключителна чест и привилегия да бъда частица от живота на младото семейство Петя, Ники и Анна!

Съдбата ни събра с Петя, доста преди Анна да ни изненада приятно със своето зачатие! Имам щастието да вървя редом, рамо до рамо, пътя на младото семейство в отглеждане на веган бебе в България.

Можете да си представите каква е реакцията на лекари, близки и познати, относно начина на хранене на Петя по време на бременността, храненето й сега, като кърмеща майка, и захранването на Анна.

Но, Петя и Анна са един от множеството конкретни примери, развенчаващи митовете колко непълноценно е веган храненето и до развитието на какви липси и дефицити води.

Както е посочено и в официалното становище на Американската Диетоложка Асоциация Добре планирана веганска и др. тип вегетарианска диети са подходящи за всички периоди на живота, вкл. бременност, лактация, детство и юношество. Вегетарианските диети предлагат редица предимства, включващи ниски нива на наситени мазнини, холестерол и животински протеин, както и високи нива на въглехидрати, рaстителни влакнини, магнезий, калий, фолиева киселина и антиоксиданти като вит. С и А и фитохимикали (флавоноиди и др.).

Петя и Ники са едно от все по-големия брой семейства в България, които избират да отглеждат децата си съгласно веган философията на живот и хранене.
Сега Анна е малка и това е съвсем лесно и възможно. Затрудненията ще възникнат, когато Анна порасне и следва да започне да посещава детско учебно заведение. В момента в яслите, детските градини и училищата няма условия и възможност за отглеждане на веган дете или вегетарианче. Менютата са универсално и всеки ден съдържат месо, понякога по 2 пъти на ден.
С млечните продукти, ситуацията е същата. Ежедневно. Което пък създава трудности в изхранването не само на веган децата, но и на тези с непоносимост и/или алергия към млечния белтък.

Това е и една от причините да инициирам петиция за здравословното хранене на децата в деткските ясли, деткски градини и училища, в която освен спазването и подобряването на здравословните норми на хранене, като ограничаване на бързите вългеходрати, наситени мазнини и бяла захар, ние родителите настояваме да се осигури опционно меню за изхранването на деца със специфични нужди.

За да може след няколко години Анна и дечицата като нея да тръгнат на градина, а младите родители да се съсродотозат върху себереализация и сбъдване на мечтите си.

Ето я и поредната лична история на Петя:

 

Осем месеца след раждането на нашата малка принцеса, вече свикнали с темпа на живот на едно младо тричленно семейство, с увереност посрещаме предизвикателствата и се радваме на моментите на любов и спокойствие.

Вероятно, много мами знаят кои са тези предизвикателства, а тези от вас, на които тепърва предстои запознаването с живота на всеотдайна майка, мога да кажа нещо, което на и мен ми повтаряха девет месеца, но аз се правех на много независима и разбираща и така и не послушах – ПОЧИВАЙТЕ СИ! Да, колкото и банален да е този съвет, колкото и хиляди пъти да го чуете, повярвайте ми, послушайте го! Роди ли се малката рожба – часовете за спане на денонощие драстично намаляват, а когато бебчето заспи сладък сън, вие ще оползотворявате това време в уреждането задачите, които не сте успели да свършите.

След като казахме най-лошото, нека преминем към приятната част на това да бъдеш родител. На мен ми отне около два месеца, за да създам удобен за всички режим. Събуждаме се към 8 часа. Обикновено Анна се храни тогава. Понякога обаче не й е до сучене, тъй като през нощта сме сме кърмили няколко пъти (да, все още я кърмя през нощта – все по-радко и по по-малко, но се старая да се водя по нея). Тъй като тя спи между мен и баща й, сутрин си играем тримата в леглото, преди той да замине за работа. После я преобличам и денят започва. Аз и баща й тренираме – той навън, аз вкъщи с нея. Ще напиша отделна статия за трениронките с бебе – една от най-забавните и приятни части на деня ми! После хапваме – първо Анна, после аз. Старая се сутрин да ям предимно сурова храна, най-вече плодове. Понякога ям овесени ядки, но има и дни, в които ми се хапва нещо солено и си правя сандвичи. След закуска денят продължава с различен темп всеки път. Работа, разходки, почивка, игри и вкусна храна. В първите статии споменах, че спирам да работя и наистина по време на бремеността се фокусирах предимно върху себе си. Понеже обаче съм от хората, които униват, ако дълго време не са продуктивни, съвсем скоро след раждането се активизирах и поех десетки отговорности. Това съвсем не е жалване, чувствам се повече от щастлива, че отново работя, макар и предимно от вкъщи, че се занимавам с личните си работни проекти и отново съм активна в различни кампании за защита на животните. Разбира се, за мен на първо място е малката Анна и нейното здраве, спокойствие и щастлив бебешки живот. Затова и имам ограничено време да върша неща, различни от грижите за нея, но все пак в малко усилия и помощ от някоя баба или дядо – време се намира, поне за най-важните неща. Тук е моментът да благодаря на всички прекрасни дами, които се занимават с консултации за бебеносене. Не мога да опиша с думи от каква помощ бяха слинга и раницата (която все още ползваме редовно) за мен и Анна. От четвъртия месец тя е винаги с мама, обикаляме цяла София, мама си върши работата, а Анна е спокойно сгушена до сърчицето й и гледа любознателно и изследва околността, суче, спи или се заиграва с косата й (една от причините да я отрежа, хаха).

Съветът ми към бъдещите майки обаче е да не свикват прекалено много с дадена рутина в ежедневието. В първите години всичко се променя толкова бързо, че трябва постоянно да се адаптираш към новите навици на детето и да създаваш нови такива за цялото семейство. Всеки месец, дори всяка седмица в началото носи нещо ново.

Анна се роди 4,640 гр. Първите 6 месеца се храни само с кърма, въпреки че няколко пъти опита вкуса на банан и картоф, но не е замисвала ядене с твърди храни дотогава. След това с баща й решихме да я захраним по нашумелия напоследък метод ЗВБ (Захранване водено от бебето / Baby led weaning). Основните принципи при ЗБВ са:

  • Захранването започва от шестия месец и пюретата се пропускат като първа храна, тъй като няма реални проучвания, които да подкрепят даването им, а напротив – то е противопоказно за храносмилането, особено на възраст от 4 месеца, когато е прието да се дават.
  • Бебето се храни заедно с цялото семейство на масата, за да наблюдава хранителните навици на останалите, а също да се чувства част от този важен за човека ритуал.
  • Пред бебето се поставят храните, които и големите ядат в това време, разбира се – тези, които са подходящи за него. Храните са цели, не пюрирани зеленчуци и плодове (разбира се, в оригиналния вариант на ЗВБ се включват и месо и млечни продукти, но ние ще се водим по веган ЗВБ метода.)
  • Бебето само избира коя от храните да яде и само ги поднася към устата си и ги дъвче, независимо дали вече има зъбвки или не.
  • Бебето само решава колко да яде и кога да спре да яде.
  • Кърменето (или даването на адаптирано мляко) продължава да бъде основното захранване на бебето, твърдите храни са само допълнение към него.

Смятам това за най-естествения и разумен начин едно дете да опознае храната и да развие вкусовите си предпочитания. За нас като родители е важно да я оставяме сама да изследва храната и да не я насилваме да яде каквото и да е.

Два месеца след като започнахме захранването, нещата вървят добре – тя е много любопитна към новите вкусове, има интерес да се храни заедно с нас и обича сама да си взима храната от чинийката. Нещата не протекоха точно както ги бяхме планирали обаче. Оказа се, че чрез ЗВБ тя не приема достатъчно храна и все пак започнах да й давам допълнително храна, съобразена с възрастта й.

Изключително успокоена и щастлива съм от факта, че няколко месеца преди раждането й бащата на Анна – съпругът ми Николай, също премина на изцяло постна храна и прие етиката на веганския начин на живот. Когато и двамате имаме еднакви разбирания относно храната и всички продукти, които консумираме или ползваме в домакинството, изборите са много по-лесни.

Логичният въпрос, разбира се, изниква веднага. Ще й даваме ли месо? Ами мляко? В предишни статии съм говорила за това защо не е нужно да се дават животински продукти на дете или възрастен човек, за да бъде здрав и пълноценен, така че няма да се повтарям тук с тази информация. Важното е, че нито в месото, нито в млякото или яйцата има някакъв вълшебен незаменим елемент, който да го няма в растителната храна. Единственото нещо, с което е добре да се внимава, е витамин Б12, за който също съм споделяла обширна информация тук. Причината Б12 да липсва в диетата на хората днес не е, че се хранят с растителна храна. Тя е много по-логична. Б12 се намира в почвата и естествените извори, откъдето се предполага, че всички животни трябва да се хидратират, в това число и човекът. Разбира се, днес никой не пие вода от ручейчето в планината, а пием бутилирана минерална вода или в най-лошия случай от чешмата, но и в двата случая, Б12 не присъства в състава на водата. Ако ядяхме храни директво от почвата – откъснати моркови, марули, краставици и т.н., щяхме да имаме сигурен източник на Б12. В животинските продукти (предимно месо и яйца) той присъства в съмнителни количества, просто защото – изненада! Ами животните се хранят, като пасат. Само че, с риск да спукам розовия балон относно месото и Б12 на всеки, който е месоядец – животните в индустрията не пасат по тучни зелени поляни, а се хранят с нискокачествен фураж, в който Б12 не присъства, затова Б12 им се дава като добавка. И накрая се случва така, че вместо ние самите да взимаме добавка Б12, ядем животни, на които е дадена тази добавка. Което няма никаква логика. Щом като сме решили да живеем в двадесет и първи век, където Б12 в естествената за вида ни храна няма, нека просто си го набавим със суплемент – толкова е просто. Освен това е вече всеизвестно, че в червата ни живеят бактерии, които сами синтезират този витамин. При някои хора обаче чревната среда не е добра и тези бактерии не си вършат работата. Когато става въпрос за децата ни, е добре да сме подсигурени и да им даваме простичката добавка Б12, за да сме спокойни за здравето им. След като развенчахме отново този мит, да се върнем на въпроса – не, ние няма да й даваме месо и други животински продукти. Нормално е, след като ние сме приели този начин на живот и знаем, че това е най-доброто за нас и планетата – да предадем знанието си на дъщеря ни. Ако тя реши да опита храна, която ние не ядем – ще го направи, когато и да е това. Ние няма да я спираме. Но тя ще знае всичко за животинската индустрия и как животинските храни се отразяват за здравето, на животните и околната среда. Така ще може сама да направи информиран избор. Винаги родителите са тези, които правят първите хранителни (и въобще всякакви) избори на децата си. Аз и баща й подхождаме с отговорност към тази задача и се стараем да дадем добър пример с надеждата, че както и да продължи тя живота си, изборите ще са лично нейни и няма да са водени от масовите разбирания, а от собствената й преценка.

Анна е девет килограма, висока е 67 сантиметра, има един зъб и половина и е здраво малко усмихнато хлапе. Вече лази из цялата къща, изправя се сама, кляка, задържа се права без опора и съвсем скоро ще проходи, смее се с глас на мама и тати, казва „ам-ам“, „мама“, „тата“ и „баба“, обича да танцуваме заедно, да й разказвам за разни измислени от мен герои, да се крие под одеалото, да се качи на конче на тати и мама да ги гони, да гушка тати нощем, да обикаля града с нас, да се прави, че може да ходи, когато мама я държи, да облизва тайно банана, докато мама закусва с него и най-вече – да изпълва живота ни с радост и любов.

И така, нямаме търпение да видим първите крачки, да чуем първото изречение и за всичко първо, второ и трето, което ни предстои! Вълнувам се всяка сутрин, когато се събудя до моята малка принцеса-воин (както баща й я нарича), защото всеки ден тя може и разбира нещо ново. Очаквам с нетърпение утре да отворя очи до нея и да видя какво е осъзнало малкото й мозъче, да я целуна и да прекарам 15 часа щастие с нея.

Write a comment