Автор: Яна Данаилова

Сурова храна е прясна, нерафинирана, химически необработена или загрявана над температура над  48 ° C , храна, така че са съхранени напълно нейните хранителни стойност и качества. Хората, които се придържат към сурова диета се наричат Суровоядците. Суровоядството е една от разновидностите на вегетарианството, но проявена в най-строгата й форма – в основата на храненето стоят изключително суровите растителни продукти!

Привържениците на тази диета вярват, че то води до усвояването на по-голямо количество полезни вещества. Според тях, хранейки се с растителна храна, човек поглъща и слънчевата енергия, натрупана в растенията. Рационът се състои от пресни плодове и зеленчуци и техните сокове, диворастящи ядливи растения, ядки сурови семена на маслодайни и други растения, близки до пълноценните зърна, растителни мазнини, получени чрез студено пресоване, кълнове, накиснати в студена вода пълноценни зърна, натурален мед. Някои суровоядци консумират сурово мляко и млечни продукти, месо, суши, яйца , мед и пчелен прашец. Днес, повечето суровоядците са вегани (което означава, че те не консумират никакви животински продукти ).  Напоследък са популярни и т. нар. ”beegans“, които всъщност също са строги ветерианци, но за разлика от веганите , консумират пчелни продукти.

В основата си, суровоядството не е нова концепция.

Учението за хранене със сурова храна възниква в Европа на границата между XIX и XX век, като ново направление във вегетарианското хранене и за нейн основател се счита Марк Бихер-Бенер.

Той защитава тезата, че енергичните процеси в живия организъм се осигуряват от енергията на слънчевата светлина, която се материализира и концентрира в растенията. Животните и хората нямат способността да поглъщат слънчевата енергия, те трябва да се снабдяват с нея чрез растителната храна – източник на жизнена сила. Съдържащата се в растенията слънчева енергия се разрушава при топлинна, кулинарна обработка, при продължително съхранение, консервиране, промишлена преработка на продуктите и т.н.

Според натрупването на слънчева енергия/хранителна стойност продуктите се делят на:

• Продукти с висока хранителна стойнот /акумилатори от първа класа/ – Съдържат елементи с максимална концентрация на слънчева енергия – зелените листа, зеленчуците, плодовете, ядките, някои растителни корени /По изключение – сурово мляко и сурови яйца/
• Продукти с по-малка хранителна стойснот /акумулатори от втора класа/ – По-малко съдържание на слънчева енергия и съответно лечебни свойства; варени продукти, зеленчуци на слаб огън, хляб от грубо смляно брашно, /По изключение кипнато мляко, млечни продукти, рохко сварени яйца/
• Продукти с ниска хранителна стойност /акумуларори от трета класа/ – Белият хляб, бялото брашно, сладките изделия, месото, месните продукти, консервираните храни, зеленчуците, сварени в много вода и т.н. При тях съотношенията слънчева енергия, минерални соли не е оптимално за нашето здраве.

Според суровоядците храната трябва да съдържа всички необходими за живота и развитието и то в необходимите пропорции – жизнена енергия, белтъчини, въглехидрати, минерални соли, макро, микро нутриенти и други хранителни вещества. Близки до идеалната за човека храна са разнообразните хранителни комплекси, консумирани в сурово състояние. За да съхраним здравето си трябва да се храним с хранителни комплекси – само тогава обмяната на веществата включва целия аресенал от жизненонеобходими вещества, като суровото хранене предполага пълноценно използване на слънчевата (жизнената, космическа) енергия, акумилирана в плодовете, зеленчуците и другите растения, която почти напълно се разрушава при топлинна обработка;

Някои от основните предимства на суровата храна:

• В суровата храна се съдържат всички витамини, минерални соли и други вещества, без които животът е невъзможен.
• В суровата храна, с преобладаване на плодове и зеленчуци, има повече алкали. Алкализирането на организма е много важно за здравето ни, силата, издържливостта и борбата с инфекции;
• Суровата храна има целебни диетични свойства при повечето заболявания;
• Суровата храна позволява да консумираме по-малки количества, тъй като е хранителна, запазва жизнената сила и засища по-бързо!
• Благодарение на добрия вкус, суровата храна възбужда апетита и стумулира дейността на стомашно-чревния тракт;
• С пълното или почти пълно изключване на солта, намалява прекомерната жажда, и най-вече задържането на излишни такива в организма ни;
• Суровата растителна храна съдържа особено ценни за организма биологично активни вещества. Ето защо тя все повече се утвърждава и налага като постоянна част от ежедневното меню;
• Доказано е, че чрез ензимите, витамините и минералите соли на суровата храна стимулира обмяната на веществата, подобрява функциите на вътрешните органи, отстранява натрупаните токсини, повишава не само физическата и умствена работоспособност, увеличава концентрацията и не на последно място засилва имунната система и устойчивостта срещу заболявания;
• Суровоядството забавя процесите на стареене, тъй като има детоксикиращо действие, организмът се насища с много витамини, понижава се количеството на свободни радикали, водещи до стареене и умиране на клетката, както и излишните течности от тялото;
• Суровоядството възстановява и възвръща жизнеността на клетките, намалява стреса за организма, паралелно с намаляването на приетите калории, което съхранява клетъчните функции и помага за справянето с болестите;
• Не е необходимо време за приготвяне на храната;
• Суровата храна не съдържа вредни овкусители, консверванти, подобрители.

Какви мотиви биха ни насочили към суровядство:

• Освен сурови продукти, суровоядството допуска консумация и на замразени такива, макар че в процеса на замразяване се губят около 30 процента от съдържанието на хранителни вещества. Важно е да отбележим, че зеленчуци, които са бланширани или варени преди да бъдат замразени не се класифицират като сурови продукти;
• Всяка консервирана или пастьоризирана храна не е сурова. Повечето консервирани храни са нагряват до около 116 ° C и след това седят на щандове на магазините в продължение на месеци. Повечето от тези кутии са облицовани с пластмасово покритие, през което в храната се просмуква BPA, химично съединение, за което има редица изследвания, че би могло да има връзка нарушения на ендокринната система, засяга плодовитост, както и мозъчната дейност, поведението и развитието при деца, и може да доведе до рак, диабет и други заболявания;
• Пастьоризацията е процес, който се нагрява сокове, мляко и млечни продукти, най-малко 63 ° С (кратковременната пастьоризация настъпва при 72 ° C) за три минути. Тя цели да унищожи всички вредни бактерии, но за съжаление също така разрушава ензимите и някои от хранителните качества;
• Термичната обработка изчерпва хранителното съдържание на храната и в голяма степен разрушава хранителни вещества и жизнеността на храната и в същото време затруднява усвояването на останалите хранителни вещества. При температура от 45 ° C до 48 ° C ензимите започват да се разрушават и губят своята каталитична мощност. На около 57 ° C ние унищожаваме и витамините, фитонутриентите (антиоксиданти) в храната си. Минералите не са засягат от топлинната обработка, но в процеса на варене, например, минерални вещества ще бъдат изгубени във водата;
• Друг аргумент против загряване на нашите храни е фактът, че нашата кожа и нашите кожни клетки умират при температура около 54 ° C и от тук резонно повдигаме въпроса защо следва да консумираме термично обработена храна…;
• При температура около 71 ° C  захарите в богатите на въглехидрати храни, като картофи и зърнени изделия, започват да карамелизират, което ги прави по-малко ефективни като източник на енергия за нашето тяло;
• В процеса на варене зеленчуците губят голяма част от съдържанието си на фибри което намалява техния благотворен ефект за прочистване на храносмилателната ни система и подобраване перисталтиката на червата;
• Вече е научно доказано, че някои определени токсини и канцерогени се формират в процеса на термична обработка на храната, особено, когато се използва висока температура. Подгряването на храни с високо съдържание на мазнини и на протеини от животински произход, създава крайни продукти на гликирането (AGEs), които сe свързват с ускорения процес на стареене, появата на бръчки, повишено кръвното налягане, задълбочаване на редица дегеративни заболявания;
• Загряването на храни с високо съдържание на нишесте, в комбинация с мазнини (например пържени картофки, чипс, хляб, бисквити и крекери) създава акриламиди, вещества, за които е известно, че причиняват рак в лабораторни изследвания върху животни. Винаги, когато видите храна, която е запечена и променя своя цвят, като например хляба, помнете, това е акриламид!;
• При термичната обработка на месото се отделят т. нар. хетероциклични амини ( HCAs ), други канцерогенни съединения. HCAs изобилтват в добре изпченото, пърженето и месото, приготвено барбекю меса.

За щастие, храненето на растителна основа, във всичките му разновидности, става все по-прието в общественото съзнание и се радва на все повече последователи. Изглежда, че почти всеки ден излизат нови и нови проучвания относно предимствата и ползите на суровите храни. Най-дискутираните аспекти, които интригуват хората, които се колебаят дали да преминат към суров режим на хранене:

“Сурови източници на протеини”

Едни от най-големите опасения на хората е дали диетата на растителна основа ще им осигури адекватен прием на протеин и на есенциалните аминокиселини. Добрата новина е, че всички растения съдържат протеин, особено зеленолистните зеленчуци. Къдравото зеле, спанакът, магданозът, зелето , руколата и така нататък  са съставени от 35 до 50 на сто протеин. Други източници добро качество на протеин включват конопени семена, семена от чиа, годжи бери, какао, бадеми, пчелен прашец, спирулина, синьо – зелени водорасли, хлорела, тиквени семки, кълнове, покълнали зърна, покълнал див ориз и др. Ежедневният прием на разнообразни храни може напъло да посрещне нуждите на тялото ни от протеин.

„Сурови източници на калций”

Зеленолистните зеленчуци са чудесен източник на бионаличен калций, както са и пълнозърнестият сусам (или суров тахан), зеле, зеле, броколи, бок чой, цикория, водорасли, и смокините.

За правилното усвояване на калция, тялото ни се нуждае от витамин D3. От съществено значеие, за да си осигурим адекватен прием на този витамин, е ежедневно  да се излагаме на пряка слънчева светлина (около десет до петнадесет минути на ден) или, ако нямаме такава възможност, да вземаме добавка на витамин D3. Важно е също да консумираме храни, които съдържат силиций и магнезий, като тиквени семки, спанак, ябълки, портокали, череши, краставици, лук, цвекло, целина, бадеми, банани, смокини, елда, и какао. Тези храни помагат при създаване и поддържане на костната плътност. Магнезий и силиций можем да се намерим още в чая от хвощ и коприва.

“Сурови източници на желязо”

Тялото ни усвоява желязото от растителен произход малко по-различно от желязото от животински такъв. Ние можем да усвоим само толкова желязо на растителна основа, колкото ни е необходимо и  излишъкът ще бъде елиминиран. Което е прекрасно, защото интоксикацията с желязо може да предизвика увреждане на свободни радикали и е свързана с болестта на Алцхаймер, рак на дебелото черво, рак на черния дроб, и повишен риск от сърдечни заболявания. Богати на желязо храни включват: тиквени семки, сусам, слънчоглед, зеле, маруля, водорасли, броколи, бок Чой и билки като босилек, мащерка, копър, магданоз.

“Сурови Източници на B12”

В12 е съществен витамин създаден от бактерии и кобалт, намерени в почвата. Той представлява микроб и се произвежда от микроорганизмите. Същият се самосинтезира в тялото ни, при наличие на добра чревна флора. Неизмитите, органични плодове и зеленчуци са добър източник на В12, но заради минералните изчерпване на повърхностния почвен слой, както и ограничения ни достъп до такива храни, хората все по-често развиват дефицит на B12. В този случай добрата добавка е от съществено значение. Препоръчвам ви метилкобаламин като най-бионалична форма на витамина. Дефицит на В12 може да предизвика умора, загуба на паметта, анемия, депресия и необратими неврологични увреждания. Важно е да знаем, че в тялото си носим тригодишен резерв на B12 в черния си дроб, , но при наличие на процес на изчерпване на депата е критично важно да предприемем незабавно суплементиране, преди да е твърде късно.

В заключение, не е нужно да бъде вегетарианец или веган, за да спазвате суров хранителен режим, нито пък трябва да се стремите към 100 процента суровоядство, за да извлечете максимално ползи от диетата си. Всяка порция сурова храна е от полза за вашето здраве. Опитайте да се придържате към 50% сурова диета, за да се чувстват по-забележима разлика. Не е никак трудно!  Ако замените сутрешната си закуска със свежо плодово смути с ядки и семена и само добавите по една салата преди обяд и вечеря и вече сте там!

Поздравления!

Бъдете здрави!