Вероятно вече сте чували за ензимите, и вероятно вече знаете, колко важни са те за нашето храносмилане. Но може би не съзнавате напълно колко съществено необходими са ензимите за всяка клетка от нашето тяло – тоест не само за нашето храносмилане, но и за всички наши физиологични процеси.

Ензимите са съставени от аминокиселини и се отделят от тялото ни, за да помогнат да катализират функции, които не биха се осъществили на нивото на физиологичната температура на тялото. Те буквално действат като магия и са от първостепенно значение за живота ни.

Повече от 3000 различни ензими са идентифицирани понастоящем, а някои експерти вярват, че може би има още около 50 000, които все тепърва ни предстои да открием. Всеки ензим има своя различна специфична функция, подобно на 3000 специализирани ключа, отключващи 3000 различни ключалки. В тази аналогия – фигуративна илюстрация, ключалките представляват биохимичните реакции на нашето тяло.

Ензимите управляват биологичните процеси, необходими на тялото, изграждане на нови клети, циркулация на хранителните вещества, освобождаването от нежеланите химикали и токсини, и безброй други биохимични процеси, които непрестанно се случват в нашето тяло, дори без да съзнаваме и мислим за това.

Като за начало, ето само някои от дейностите в тялото ни, изискващи наличието  на ензими:

• Производство на енергия;
• Усвояването на кислород
• Борба с инфекции и лечение на рани;
• Намаляване на възпаленията;
• Снабдяване на клетките с хранителни вещества;
• Отвеждане на токсичните отпадъци;
• Разграждане на мазнини в кръвта, регулиране на нивата на холестерола и триглицеридите;
• Разтварянето на кръвни съсиреци;
• Поддържане на хормоналния баланс;
• Забавяне процеса на стареене.

Важно е да знаем, че дори минимални количества ензими могат да предизвикат съществени и значими промени! Ензимите са катализатори, които провокират протичането на много важни биохимични реакции, но самите те не са „изчерпват“ по време на тази реакцията. Те просто подпомагат, в смисъл, ускоряват реакциите-понякога до умопомрачителните няколко милиона реакции в секунда!

Ензимите понижават количеството енергия, необходимо, за да протече реакцията. Без тях, някои реакции просто не биха се случвали в телата ни.

Но ензими не работят сами.

Ензимите разчитат на други елементи, за да изпълнят своите задачи, като например някои витамини и минерали. Тези елементи се наричат „коензими.“

Вие сте най-вероятно вече е запознати с един от тях-коензим Q10. CoQ10 се намира в митохондриите (силови центрове) на нашите клетки, където  подпомага синтеза на ATP (аденозин трифосфат), главният източник на енергия във всяка клетка. Друг пример е магнезият, който участва в над 300 ензимни реакции.

Различаваме три основни категории ензими:

1. Храносмилателни;
2. Метаболитни;
3. Базирани на храната

Храносмилателните ензими, както подсказва и самото им наименованиеим,  помогат да разградим храната на по-малки частици, които могат да бъдат усвоени, транспортирани и използвани от всяка клетка на нашето тяло. Храносмилателните ензими са извънклетъчни-смисъл, те се намират извън нашите клетки.

Метаболитните ензими, от друга страна, са вътрешноклетъчни- в смисъл, намират се вътре в самата клетка, където те подпомагат в клетката да  се осъществяват различни процеси, свързани с нейното възпроизвеждане и регенериране.

Нашият панкреас произвежда повечето от тези храносмилателни и метаболитни ензими.

За щастие, ние можем да си набавяме (или поне следва да си набавяме) много от ензимите от храната, която консумираме – по-специално от суровата храна. Тези ензими, доставени на тялото ни от свежата, прясна, сурова храна директно помогнат нашия  храносмилателен процес.

Колкото по-висок е процентът на сурова храна които ядем, толкова по-малка е тежестта на организма ни да произвежда сам ензимите, от които се нуждаем, и то не само за обезпечение на храносмилателния процес, но за практически всички функции на нашето тяло. Ензимите, които не се използват в храносмилателния процес остават на разоположение и помогат други важни физиологични функции и процеси.

Недостатъчното производство на  ензими стои в  основата на многожество храносмилателни проблеми.

Тъжен е фактът, че 90 процента от храната, която съвременният потребител купува е преработена храната. Диетите, съставени предимно от трудно смилаеми, термично обработени, преработени, и сладки храни, комбинирани с прекомерната употреба на фармацевтични лекарства като антибиотици, нарушават способността на организма ни да синтезира сам своите ензими.

Ензимите могат да бъдат относително големи, но тяхната протеинова структура е относително крехка. Аминокиселините в молекулна верига се свързват помежду си, за да образуват определени модели и форми, които придават на самите ензими техните уникални характеристики и функции. Когато, поради външна намеса, ензимната структурна верига бъде нарушена, ензимът става „денатуриран“ -променя формата си и губи способността си да изпълнява своите функции.

Загряването на хранителни продукти над 40 градуса С° деакитивира повечето ензими.

Това е една от причините, защо е толкова важно да консумираме сурови храни. Суровите храни са богати на ензими и с тяхната консумация облекчаваме тялото си от нелеката задача да произвежда само собствени ензими. Колкото повече сурова храна приемаме, толкова повече подпомагаме своето здраве. В идеалния случай, ние трябва да си набавяме 75 процента от нашите храносмилателни ензими от храната си.

В допълнение към топлината, ензими също така са много чувствителни към промени на нивото на нашата алкалност  (рН), ето защо отделните ензими работят в различни части на храносмилателния тракт, определен от конкретните нива на рН, от които всеки ензим се нуждае, за да функционира. Промените в киселинно-алкалния баланс на нашето тяло също както топлината водят до деактивиране функциите и действието на ензимите. А всички ние отлично знаем, че нивото на нашата алкалност или киселинност на тялото се определя в най-голяма степен от начина ни хранене.

Дефицитът на ензими води до лошо храносмилане и лошо усвояване на хранителните вещества. Това създава различни стомашно-чревни неразположения, като:

• Запек;
• Подуване на корема;
• Спазми;
• Метеоризъм и оригване;
• Киселини и киселинен рефлукс.

Хроничната малабсорбция може да доведе до различни заболявания. Помислете за това, ако тялото ви не разполага с основни хранителни градивни елементи, от които се нуждае, вашето здраве и способност да се възстановявате  от заболявания ще бъде компрометирана.

Научете повече как да се храним правилно, така че без много усилия да поддържаме здравето си, да поддържаме високи своите нива на жизненост, тонус и енергия и не на последно място да съхрним своята младост на предстоящия семинар – “Моята Храна – Моята Воля за живот!”