Казват, че вторият триместър от бременносста е най-лекият и свеж период от 9-те месеца бременеене. И през този период от бременността е важно майката да продължи да се храни балансирано, разнообразно и да следи калорийния си прием, както  и ако следящият й лекар е преценил да приема назначените от него/нея  хранителни добавки за бременни.

Приемът на добра и балансирана храна е много важен за предотвратяване на заболявания и усложнения като преждевременно раждане, високо кръвно налягане, преекламсия, гестационен диабет у майката или възникване на дефекти в плода. В този период обикновено отминават гаденето и повръщането, характерни за първите три месеца, и майката може да се върне към старите си хранителни предпочитания.

Фокусът в храненето през този период трябва да е върху прием на достатъчно:

• Желязо – то продължава да е ключов елемент, който отговаря за преноса на кислород до плода, но също така липсата му може да се отрази неблагоприятно върху майката, водещи до анемия, риск от усложнения по време на раждането или следродилна депресия. Препоръчителният прием е 27 милиграма на ден. Добър източник на желязо са ядките, варива, зеленолистни зеленчуци, органичното месо, сготвени морски дарове и яйца;
• Протеини – през този период жените трябва да се стремят да приемат дневно по 1,52 грама на килограм телесно тегло, така че приемът е индивидуален, съобразен с телосложението на майката. Този нутриент спомага за развитието на мозъка и тъканите на бебето, както и на матката и гърдите на майката. Добри източници са леща, нахут, грах, боб, ядки, органично месо, сготвени риба и морски дарове.
• Калций – препоръчителният дневен прием остава 1000 милиграма. Този елемент не само спомага развитието на зъбите и костите на бебето, но и на нервите, мускулите и на кръвоносната система. Добри източници са  зеленолистни зеленчуци, бадеми, овесени ядки, бял боб;
• Витамин А – подпомага развитието на костите, кожата и зрението. Добри източници са моркови, сладък картоф, спанак, риба;
• Витамин В9 или известен още като фолат – фолиевата киселина, която е препоръчително да се приема още преди самото зачеване, предотвратява появата на дефекти и малформации в плода, като спина бифида, както и преждевременно раждане. Препоръчителната дневна доза е до 800 микрограма. Добри източници на фолат са леща, варива, овесени ядки, зеленолистни зеленчуци, портокали, пълнозърнести храни. Освен тях е важно бременната жена да продължава приема на хранителна добавка, назначена от лекар.
• Витамин D – спомага за оформянето на костите и зъбите на бебето. Препоръчителният дневен прием е 600 IU. Тялото ни може да синтезира витамина благодарение на слънчевите лъчи, но през студените месеци те са ограничени, затова се препоръчва да се изследват нивата му и да се приемат хранителни добавки в случай на дефицит или ниска нива по време на бременността. Препоръчителната дневна доза се определя от лекар. Храни, в които се съдържат известни количества витамин D, са яйчените жълтъци, телешки дроб, мазни риби, отгледани на слънце гъби;
• Омега-3 мастни киселини – спомагат за развитието на мозъка, нервите, тъканите, имунната система, очите и сърцето. Освен това намаляват риска от преждевременно раждане, преекламсия и следродилна депресия. Препоръчителният дневен прием омега-3 мастни киселини е 1,4 грама. Храни, богати на този елемент, са ленено семе, семена чиа, някои водорасли, мазни риби и рибено масло.
• Течности – бременните жени се нуждаят от повече вода в сравнение с другите хора. Дехидратацията може да доведе до редица усложнения като деформация на невралната тръба или да затрудни производството на кърма. Препоръчително е да се консумират от 8 до 12 чаши вода на ден, като този прием зависи от индуалните особености като телесно тегло и активност през деня. От друга страна е препоръчително да се избягват подсладени напитки и такива, които съдържат кофеин.

По време на всеки триместър от бременността е препоръчително да се избягват следните храни и напитки:

• Сурово месо;
• Сурови яйца;
• Сурова риба и морски дарове;
• Непастьоризирано прясно мляко и сирена;
• Риба и морски дарове с високо съдържание на живак (такива са риба меч, акула, скумрия);
• Кълнове;
• Какао;
• Алкохол;
• Тютюн.

Като цяло основно правило е менюто на бременната жена да бъде съставено от храни с висока нутриентна плътност. Бъдещата майка следва да ограничи до минимум храните с празни калории – високо преработени храни, рафинирани храни, подсладени напитки. Също така е добре храната да бъде сезонна, свежа, прясна, максимално близка до природата, да се избягват, по-добре напълно изключат , храни, съдържащи консерванти, овкусители, оцветители, подобрители и, както обичам да казвам, разни други вредители.

Нека бъдещата майка не забравя, че начинът й на хранене до голяма степен е определящ за здравето на растящия в утробата й живот и нека се храни така, че да осигури най-доброто за себе си и за своето бебче!

Защото децата ни заслужават най-доброто!

А какво по-добро от здраве, любов и грижа?