Един от основните фактори за добро здраве, който за съжаление е неизвестен за много хора, е поддържането на добри нива на pH в тялото. Практически ниските нива на pH означават болест или дори смърт. Затова е важно да знаем не само какво представлява този показател, но и как да го измерваме и регулираме.
pH показва какво е количеството киселинност във водна среда. Кръвта и телесните течности са на водна основа. Алкалността от своя страна показва липсата на водород, т.е. тя е обратна на киселинността. Ph скалата или киселинно-алкалната скала варира от 0 до 14, като:
- 7 е неутрална среда
- рН по-малко от 7 е киселинна среда;
- рН по-голямо от 7 е алкална среда.
Телата ни са създадени да бъдат леко алкални. Подобно на скалата на Рихтер, която измерва земетресенията, нивото на рН е логаритмично, което означава, че рН 6.4 е десет пъти по-киселинно от рН 7.4 и рН 8.4 е десет пъти по-алкално от рН 7.4.
Нормалните функции на тялото ни създават малки количества киселина. Например, когато тренираме, нашите мускули създават млечна киселина. Дишането, изграждането на клетките и изгарянето на калориите, също са нормални функции на организма, които създават киселина в тялото.
От решаващо значение е рН на кръвта ни да е между 7.35 и 7.45, като дори леки отклонения могат да доведат до заболяване или смърт. За да поддържаме идеалното рН ниво, нашето тяло разполага с редица системи, които са способни да неутрализират и отстраняват излишната киселина от кръвта. Но понякога тези процеси са за сметка на нашето здраве.
Ако ежедневно приемате голямо количество киселиннообразуващи храни и твърде малко вода, ако сте подложени на стрес, изпитвате хронична умора, пушите и употребявате често алкохол, ако страдате често от запек или имате проблеми със стомашно-чревния тракт, най-вероятно страдате от ацидоза (висока киселинност).
Как да проверим своето pH?
Най-точният начин е да си направите кръвно изследване в лаборатория. Друг вариант е у дома да измерите pH на слюнка или урина чрез тест ленти, които можете да откриете в аптеките.
Един здрав организъм съхранява достатъчно количество минерали в костите, мускулите, тъканите и зъбите, които могат да бъдат привлечени, за да неутрализират киселинността, създадена по време на нормалното функциониране на организма. Тези минерали, наречени „алкален резерв“ включват калций, желязо, магнезий, манган, калий и натрий. Но минералите в нашия алкален резерв не са безкрайни и има лимит с какво количество киселина, дори здравото тяло, може да се справи ефективно. За да съхраним здравето си, трябва ежедневно да консумираме храни, богати на тези минерали. За щастие есента ни предлага щедро разнообразие от такива храни:
- краставици – калий, калций, магнезий
- патладжан – калий, магнезий
- моркови – калий, калций
- пащърнак – калий, калций, магнезий
- карфиол – магнезий
- броколи – калий, магнезий
- домати – калий, калций, натрий
- чушки – натрий, магнезий, калий, калций,
- къдраво зеле – калций, калий, натрий
- картофи – магнезий, натрий, калий
- тиква – калий, калций, магнезий, натрий
- тиквено семе – магнезий, натрий, манган
- сини сливи – калий, калций, магнезий
- круши – калций, калий
- ябълки – калий, калций
- лешници – магнезий, калий, манган
- смокини – калций, калий, магнезий
- фасул – калий, манган, желязо
- гъби – желязо, калий, калций
За да поддържаме добри нива на рН, по-голямата част от нашите храни трябва да са алкалообразуващи, а киселиннообразуващите храни трябва да бъдат сведени до минимум. Алкалообразуващите храни съдържат минералите, които влизат в състава на нашия алкален резерв. Гореспоменатите зеленчуци, плодове, семена и ядки са алкалoобразуващи, което означава, че трябва трябва да наблегнем именно на тях.
Същевременно месото, зърнените храни, повечето мазнини, млечните продукти и всички силно индустриално преработени храни са киселинообразуващи. Най-киселиннообразуващите храни са:
- рафинираните въглехидрати: бяла захар, бяло брашно, бял ориз;
- газираните напитки (особено диетичните);
- изкуствените подсладители;
- алкохолът;
- кафето;
- лекарствата, отпускани с рецепта
Вярно е, че през прохладните есенни дни търсим повече топли, мазни и стимулиращи сетивата храни, но чрез прекомерната им консумация рискуваме да причиним трудно обратими щети на организма си. Оптималното съотношение между алкалните и киселинните храни, с което можем да поддържаме здравето си, е:
80% алкални храни срещу 20% киселинни храни на ден.
Друго важно правило е да дъвчем хубаво и достатъчно дълго храната си. Не бива да позволяваме недобре сдъвкани хранителни частици да попадат в храносмилателния ни тракт. Хапвайте бавно и дъвчете дълго!
Освен сезонната алкална храна, е важно да приемаме в достатъчно големи количества и вода, защото тя може да промени напълно алкалността в тялото. Когато пием малко вода, се дехидратираме и задържаме токсини, които са киселинни. Водата е естествено алкална (не чешмяна, тъй като в нея има примеси и химикали), затова Пийте много вода! Тя също така помага и за лесно отстраняване на киселинните отпадъчни продукти.
Тренирайте! Или поне се движете много всеки ден. Физическите упражнения помагат на тялото да изхвърля киселинните отпадни продукти. Ако нямате време да тренирате всеки ден, ходете повече пеша навън, прекарвайте повече време в планината или парка, изкачвайте стълби вместо да ползвате асансьор, използвайте по-малко автомобил. Сега през есента трябва да се постараем да прекарваме колкото се може повече време навън на слънце.
Спете повече, релаксирайте тялото и ума и по възможност практикувайте йога за правилно дишане – всичко това ще помогне на тялото да поддържа добър алкално-киселинен баланс.