С трепет и вълнение следим развитието на бременността на Петя и на нашето Веге Бебе!

Щастливи сме, че бременността протича нормално, коремчето на Петя нараства все по-видимо и тя и малкото съкровище се чувстват отлично!

А ето и личният разказ на Петя! Защото няма по-докосващи слова от тези, изречени в очакването и нетърпението да посрещнем новия живот…

„В първия ден от осемнадесетата седмица (или също първият ден от петия месец на бремеността ми) се чувствам добре и все повече свиквам с мисълта, че скоро ще посрещна най-близкия си човек на бял свят. Както написах в предишната статия, бремеността, независимо колко здровословен е начинът ти на живот, не е само цветя и рози, но това не ме спира да се радвам на този период от живота си и да намирам удовослствието в малките неща.“

Ето и как се чувствах в началото на петия месец.

Основните дискомфорти на този етап са срещани при повечето бременни жени. Това са обичайните болки в гърба и кръста – тялото се нагажда за момента на раждане, когато костите трябва да се разместят, за да излезе бебчето успешно. Като прибавим към това и нарастващият корем, с който гръбнакът не е свикнал, болката изобщо не е нелогична. В началото се притесних, но после се посъветвах с лекар, който ме успокои, че болките в гърба са неизменна част от почти всяка бременност и просто трябва да внимавам да не натоварвам мястото, да не отпускам тежестта си на него, да държа кръста си винаги на топло и да не вдигам тежко.

Също така от време на време се появяваха болки ниско в корема – в областта на матката. За това не изпитах притеснение, защото знам, че матката в момента се уголемява и това също е нормално.

Бях учудена, когато разбрах, че по време на бременност организмът обработва по-трудно захарта. Всъщност доста се успокоих, защото една сутрин се събудих със значителен обрив на лицето. Естествено, допитах се до няколко човека, включително лекарката ми, които ми обясниха, че ако съм прекалила със сладкото последните дни, това е очаквана реакция. Е – да, наистина си позволих повече шоколад напоследък и този обрив беше алармата ми, че това не е добра идея, за това смених купешкия шоколад (макар и качествен) с прости какаови домашни десерти, като шоколадов пудинг с чиа например или домашно брауни с фурми.

Емоционалната амплитуда и иначе необичайни за мен състояния все още си играят с психиката ми (и тази на мъжа ми), но се старая да не им обръщам внимание и когато се чувствам тъжна или потисната, просто си оставам в леглото с книга или хубав филм и чакам чувствата да отминат, а когато това стане, и усетя прилив на енергия, веднага се възползвам и излизам на разходка или с приятели. Ако времето е твърде студено, отделям час за домашна йога и леки упражнения или пък правя едно основно почистване на апартамента. Във всеки случай не се насилвам да правя каквото и да е, когато не се чувствам способна физически и психически, но същевременно не се застоявам твърде дълго на едно място, защото движението е енергия, а физическата активност гони ниските емоционални състояния.

Храненето ми не се е променило особено през последния месец – храня се нормално, старая се да приемам около 2500 – 3000 калории на ден, но основният ми фокус е те да са от качествена и пълноценна храна. Разбира се, позволявам си нещо вредно от време на време, но дори през зимния сезон да се храниш здравословно не е особено трудно, особено ако работиш и учиш от вкъщи, защото имаш времето и възможността да си приготвяш храната си сама. В момента на пазара има изобилие от сезонни зеленчуци, като зеле, моркови, тиква, репички, цвекло, целина, пащърнак, картофи, авокадо. Лесно се намират и вкусни и хранителни плодове – портокали, мандарини, ябълки, банани, киви, круши, лимони, грейпфрут. Понякога ми се прияждат малини и ягоди и просто си купувам замразени, но тях ползвам само за смутита и сладолед, и то доста рядко. Домашната туршия, киселото зеле и компотът също присъстват в менюто ми, но умерено, заради високото съдържание на сол и захар. Не се ограничавам откъм подправки, като наблягам на джинджифил, куркума и канела, защото са изключителни имуностимулиращи, което е нужно в студените месеци. Какаото също е супер храна, която често присъства в сладките изкушения, които си правя, сурови или печени. Основните ястия за обяд и вечеря обикновено съдържат ориз, боб, нахут, грах, леща или паста. Обожавам хляб, но се старая въглехидратите, които приемам, да идват от пълнозърнестия ориз и паста, както и от плодовете, а когато ям хляб, избирам възможно най-тъмния, многозърнест и твърд такъв. Винаги прибавям към смутитата и овесената каша за закуска ядки и семена – бадем, кашу, лешник, макадамия, бразилски орех, пекан и български орех от село, който имам късмета да ям в натурален вид, и който, между другото, съдържа много повече хранителни вещества от подобния му пекан например. Семената, които редовно ползвам, са чиа, ленено семе, маково семе, сусам и слънчоглед. Вредните храни, които понякога си позволявам, са чипс (който най-често е домашни картофи на тънки резенчета във фурната), пържени картофи, шоколад, фалафел сандвичи, купешки бисквитки и сладкиши. Голяма заблуда е, че няма веган сладки изделия. Въсщност много от сладките по рафтовете не съдържат мляко или яйца, което си е нож с две остриета, защото преди да знам това, не посягах към нищо пакетирано. Но здравето е в баланса, така че заедно със стремежа да се храним чисто, не трябва да стигаме до крайности и най-важното – всеки най-добре усеща собствената си мярка и граници на полезно и вредно.

Осемнадесетмесечното бебче вече беше с размер на сладък картоф или, както пише в приложението на телефона ми – с размерите на захарна катеричка. J Коремът ми определено беше пораснал за изминалия месец, така че вече нямам шанс да прикрия бремеността. Вече усещам съвсем ясно, когато малкото същество се развилнее там вътре и дори покякога движенията му са видими с просто око отвън, но така и не съм успяла все още да ги покажа на мъжа си, понеже винаги се случва, когато съм сама. По мои преценки, бебчо е жизнен и няма търпение да излезе навън. J Съвсем скоро вече ще знам пола, което се оказва доста по-важно за всеки друг, освен мен, защото аз съм заета с това да ходя на прегледи, да правя изследвания и да чета кога какво се развива в малкото му телце и основните ми мисли са за това как да бъде то най-здраво, а също и как да му бъде комфортно. Не липсват и мислите за различни родителски решения, които ще трабва да вземем, като например как ще се храни, когато вече може само да разпознава и избира храната си, как ще се отнасяме към различни противоречия и как ще го отгледаме като цяло, но за това ще пиша в следващата статия.